„Спешните неща рядко са важни и важните неща рядко са спешни“ – велика сентенция на генерал Дуайт Айзенхауер, 34-ти президент на САЩ (1953 – 1961) и върховен главнокомандващ на съюзническите експедициоони сили по време на Втората световна война.
Обаче важните неща си остават само важни намерения, докато не поемем пълна отговорност за тяхното осъществяване. Както за успехите, така и за провалите. Както би направил един върховен главнокомандващ.
Ето една действителна история.
По време на Втората световна война генерал Айзенхауер е върховен командващ на съюзническите експедиционни сили. Той отговаря за освобождаване на окупираната от нацистите Западна Европа.
Неговата роля включва ръководенето на най-голямата десантна атака в историята в Нормандия през юни 1944 г., известнаоще като операция „Овърлорд“. Десантът е изключително мащабна операция на обединените войски на САЩ, Англия и Канада. Ключов е за освобождението на окупираната от нацистите Франция и Западна Европа. Участват над 5 хиляди кораба, 160 000 души, 10 танкови дивизии и 12 000 хиляди самолета.
Айзенхауер отговаря за взимането на всички важни решения, предопределящи изхода от Втората световна война и съдбите на хиляди войници. Той лично отлага датата на инвазията с един ден, заради влошаване на времето.
За щастие операция “Овърлорд” е успешна и e повратен момент във Втората световна война. Слага началото на освобождаването на Западна Европа от нацистка Германия и в крайна сметка довежда по окончателното поражение на режима Хитлер.
Впоследствие се оказва, че върховният главнокомандващ не е имал пълна увереност в успеха на „Овърлорд“. Дълго след мащабния десант, негов помощник намира в джоба на ризата му текст на реч, която Айзенхауер бил подготвил в случай на неуспех.
„Десантът ни не успя и дадох заповед за оттегляне на силите ни. Моето решение за извършване на атаката по това време и на това място беше базирано на най-надеждната информация, с която разполагахме. Пехотата, авиацията и флотът направиха всичко, което смелостта може да направи. Ако някой трябва да бъде обвиняван или свързван с грешни преценки – това съм само аз.“
