Резултати от експериментален уъркшоп, проведен през ноември 2025, за въздействие на фокусираното възнамеряване върху физиологията на човек. 

Автори: Мануела Драганова, РСС и Стефан Стоянов, МВА

Резюме на изследването:

Настоящото експериментално изследване проследява физиологичните ефекти на процеса на фокусирано възнамеряване при 13 здрави възрастни участници. Използван е дизайн „преди-след“ с измервания на биохимични маркери (кортизол, пролактин, хематологични параметри, пулс) и психологично благосъстояние (WHO-5 индекс) преди и след тематичен уъркшоп „Природната сила на фокусираното възнамеряване“.

Подобно изследване се провежда за първи път в България. 

Ключови находки:

• Значително намаление на стресовия биомаркер кортизол (-36.4%, p=0.008) при 100% от участниците.
• Големи до много големи размери на терапевтичните ефекти (Cohen’s d* = 0.937-1.490).
• Сърдечната честота (пулс) намалява с 93% консистентност при 13 от 14 участници.
• Стабилност на хематологичните параметри в рамките на физиологичната норма.
• Високо статистически значимо подобрение в психологичното благосъстояние (WHO-5: +20.7%, p=0.006).

*Забележка: Cohen’s 𝑑 е мярка за размера на ефекта, която измерва разликата между средните стойности на две групи, изразена в стандартни отклонения. Той показва колко голяма е разликата между групите, като стойностите са:

• Малък ефект (𝑑=0.2): Разликата между двете групи е минимална.
• Среден ефект (𝑑=0.5): Има забележима разлика между групите.
• Голям ефект (𝑑=0.8): Разликата между групите е съществена.

Интерпретация на данните от експеримента

1. Стресов биомаркер – кортизол

Статистически резултати (n=7 участници):

Изключителна консистентност:

• Всички 7 участници (100%) показват намаление на кортизола.
• Индивидуални промени варират от -26 до -242 nmol/L.
• И преди, и след експеримента стойностите са в рамките или близо до нормалния диапазон.

Значимост:

Кортизолът е основен биомаркер на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната (ХХН) ос и стресов отговор. Наблюдаваната редукция от 36.4% при 100% консистентност е находка, предполагаща универсален ефект на фокусираното възнамеряваневърху стресовата регулация.

2. Хематологични параметри – Стабилност и Безопасност

Анализ на хематологични показатели (n=7 участници):

• Всички хематологични параметри остават в рамките на физиологичната норма.
• Няма статистически значими промени (всички p > 0.05).
• Промените са < 11% за всички параметри.
• Увеличение на левкоцитите WBC (p = 0.068) с голям размер на ефекта (d = 0.839) може да предполага активация на имунната система. 

Интерпретация за безопасност:

Стабилността на хематологичните показатели демонстрира, че интервенцията не води до нежелани физиологични промени в кръвната картина. Това е важна констатация за безопасността на метода.

3. Хормонална регулация – пролактин

Статистически резултати (n=7 участници):

• 5 от 7 участници показват намаление (71.4%).
• 2 от 7 участници показват увеличение (28.6%).
• Всички стойности в рамките на нормалния диапазон (102-496 mU/L за жени, 84-324 mU/L за мъже).

Интерпретация:

Въпреки че промяната в пролактина не достига статистическа значимост, наблюдава се тенденция към намаление при мнозинството участници. Пролактинът се модулира от психологически стрес и емоционално състояние, като повишените нива често корелират със стресови състояния.

4. Пулс (Сърдечна Честота)

Статистически резултати (n=14 участници):

• Високо статистически значима: p = 0.0008**
• Много голям ефект: Cohen’s d = -1.160
• Средна редукция: -10.5 bpm (83.3 → 72.8)
• 93% консистентност в резултатите
• 13 от 14 участници показват намаление в сърдечната честота

5. Психологично благосъстояние (WHO-5 Индекс на Световната Здравна Организация)

Статистически резултати (n=13 участници):

Клинични резултати:

• 12 от 13 участници показват подобрение (92.3%)
• 100% от участниците достигат оптимално благосъстояние (WHO-5 ≥ 50) след интервенцията
• Нито един участник не е в риск за депресия (WHO-5 ≤ 28)

Интерпретация:

WHO-5 индексът за качество на живот е валидиран психометричен инструмент на Световната здравна организация. Наблюдаваното подобрение от 20.7% е клинично значимо.

6. Заключения от експеримента за природната сила на фокусираното намерение

• Настоящото изследване демонстрира синхронна и взаимно валидираща промянав биологични (кортизол) и психологични (WHO-5) маркери.

• Биологично ниво: -36.4% редукция на стресов биомаркер кортизол (p < 0.01)

• Психологично ниво: +20.7% подобрение в субективно благосъстояние (p < 0.01)

• Конвергенция: И двата показателя демонстрират големи размери на ефектите (d > 0.9). Тази конвергенция между субективно благосъстояние и обективен стресов биомаркер подкрепя валидността на хипотезата, че ментални практики на фокусирано възнамеряване могат да модулират физиологични процеси чрез централни нервни механизми.

• Консистентност на ефектите: 100% от участницитес кръвни данни показват намаление на кортизола и 92,3% от всички участници показват подобрение в WHO-5. Тази консистентност предполага универсален ефект на експеримента и устойчивост на резултатите. Съществува възможност за широко приложение на методологията при предприемачи, спортисти, хора с диабет и много други области.