Skip to content

Животът като аерогара

аерогара на живота

Колкото и умни, успешни или съзнателни да сме, понякога се чувстваме приклещени в живота точно като на далечна аерогара.

Представете си следния сценарий:

Вие правите междуконтинентален полет от Австралия до Берлин през Сингапур, когато по време на зареждането в Сингапур всички полети са отменени. Навън се е разразила страхотна буря и полета ви се отлага с поне четири часа, докато не се успокои вятъра.

„Заповядайте, настанявайте се удобно и си починете” – подканя ви любезно агент на авиокомпанията.

В този момент в летището спира интернета, мобилните телефони губят обхват, няма никакви вестници, книги, телевизия или радио. Само хора.

Няма паника. Всички пътници просто трябва да почакат бурята да отмине.

Огледайте се и си изберете, кой човек от тази многолюдна тълпа от непознати би могъл да бъде „ваш тип”?

Какво ви харесва в него/нея?
За какво бихте си поговорили с него/нея?
Обърнете внимание какво ви интересува в този човек? Защо именно той/тя?
Какво бихте му/и препоръчали?

Животът много прилича на тази аерогара.

Хайде да променим гледната точка.

Ако сте в капан в реалния живот с часове като на това летище, с кого бихте искали да прекарате времето си? И кой друг?
Измислете поне три имена.

Защо не им се обадите или не им изпратите съобщение веднага след като приключите с четенето на тази статия?

Понякога се чувстваме приклещени в живота точно като в тази игра с летището. Колкото и умни, успешни или съзнателни да сме, на всички ни се случва да се объркаме. Защото преди всичко сме човеци. В моменти като тези имаме нужда от значимите за нас хора повече от всякога.

Мисловната игра на летището е отдаване на почит към онези, които имат значение за нас.
Винаги имаме избор да продължим без да правим нищо или да зрадваме с малък жест онези тримата, които са важни за нас днес. Аз избрирам да вдигна телефона си и да набера майка си.

Ами вие?

Бъдете проактивни.