Този случай е неоспоримо доказателство как мислите ни влияят върху физиологията ни. При мен – върху костната ми система.
Занимавам се с mindset modeling – моделиране на вътрешната нагласа чрез подбор на мислите. Винаги ме е вълнувало защо хората правят това, което правят и защо аз правя това, което правя.
Подходящата нагласа е ключов фактор за постигане на такива резултати. Тя ми осигури достъп до подсъзнателните ресурси и автоматичните процеси в тялото ми. Моята положителна нагласа ми даде възможност да повлияя на процеси, които се намират отвъд границите на рационалната мисъл. Защото никой човек не може да промени формата на гръбначния си стълб със силата на аналитичния ум, колкото и воля да има. Там, отвъд разума, важат други правила – тези на природата. В природата нищо не се случва по заповед и насила. Промените са системни и циклични. Ако подходим деликатно, нежно и с разбиране, и ако създадем подходящи условия промяната да се осъществи пълноценно, тогава си осигуряваме велик съюзник в лицето на съзидателната същност на живота.
Всяко тяло всъщност иска да се чувства добре. То затова е създадено. Не е създадено, за да страда, а да може бързо да се възстанови след проблем или болест и отново да се чувства добре, да му е топло, комфортно, да не изпитва болка. По тази логика, аз на моя гръбначен стълб просто трябваше да му създам условия да се възстанови.
Историята
Ще разкажа подробно какво направих, защото смятам, че може да е полезно за много хора.
Първата снимка на моята шия е от 18 май 2025, втората – от 11 септември 2025. Правени са в един и същи кабинет в Неоклиник в София.
През септември миналата година претоварих тялото си с голф и фитнес. Заболя ме дясната ръка. Усещането беше за една тъпа болка от рамото до пръстите. Сама си сложих диагноза „плексит“ (щото и преди бях имала и ми напомняше за това) и започнах самолечение.
Масаж. Противовъзпалителни, милгамма – без подобрение. Не можех да спя спокойно. Накъдето и да легнех, ръката си ме болеше. Отидох на иглотерапия при моята приятелка Ради в село Жижево – имаше подобрение, но временно.
След Нова година най-сетне отидох при нашия семеен лекар за адекватно лечение. Доктор Самарев щеше да оправи нещата. Той си разбира от работата. Предписа ми противовъзпалителни и назначи физиотерапия.
Направих 10 сесии с електростимулиране и ултразвук, но не бяха достатъчни. Затова започнахме втора серия от 10 сесии, като този път включихме лазер. В този период в края на март баща ми почина внезапно в съня си. Тогава душата ми изтръпна, животът се преобърна, а ръката остана за заден план. Някак успях да довърша процедурите след известна пауза. Пак не бяха достатъчни.
Очевидно проблемът не беше за подценяване и на 18 май направих първата рентгенова снимка, за да се ориентираме по-добре относно източника на моите страдания. Оказа се, че шията ми е прекалено изправена, прешлените се износват и може да прещипят нерв. Лекарите поставиха диагноза „изгладена шийна лордоза“. Имаха си метафора за моето състояние – „лебедова шия“. Нищо чудно, помислих си, като се има предвид каква съм горделивка и все ходя с изправена глава.
Прогнозите не бяха никак добри: „Нищо не може да се направи. Забравяш за голфа. Забравяш за фитнеса. Преставаш да вдигаш тежко. Това е положението, ще страдаш“.
„Това няма да стане. Това просто няма да стане!“ Не само го мислех, но го казвах. Хората не ми вярваха, обаче аз си го вярвах 100%.
Последва трети курс физиотерапия – електичество, магнит и ултразвук, придружено с една доза кортикостероиди. Почувствах се значително по–добре, но не напълно. Предстоеше ми пътуване, затова боцнахме втора доза и заминах.
Сутрин пиех колаген. Планът ми беше да го пия цяла година без прекъсване. Добавих витамин Д, защото отнякъде запомних, че така колагенът се усвоявал по-добре. Дъщеря ми ми купи ролер за гръбнака. Опитвах се да поддържам форма вкъщи. Правех леки упражнения с малки гирички. Направи ми впечатление колко добре се чувства врата ми, когато остана легнала за минутка върху ролера.
Решението
Хрумна ми щура идея. Взех ролера до леглото ми. Започнах сутрин, веднага щом се събудя и докато още много ми се спи, да махам възглавницата си и да слагам ролера под шията си вместо възглавница. Редно е да се знае, че ролерът хич не е комфортен за дълго лежане. Силно релефен е.
Беше ми много важно да хвана този период между съня и будното състояние, когато мозъка работи на различни вълни и се отваря вратата към подсъзнанието. Исках да се отпусна и да си помечтая, докато мозъка ми се намира в алфа състояние и може да ми осигури достъп до подсъзнанието, което управлява автоматичните процеси в тялото.
Моята единствена задача рано сутрин беше да се отпусна толкова много, че да заспя отново. Понеже ролерът не е удобен, мускулите се стягат, за да предпазят гръбнака, но с помощта на бавно дишане и подходящ вътрешен диалог започват да се отпускат. Аз лично ползвам метод да говоря на себе си като на мое дете: хайде още малко, спокойно, няма страшно, браво.
Целта ми беше да заглуша доводите на аналитичния си ум, да вляза в контакт с тялото си и просто да му кажа „спокойно, всичко ще бъде наред“. Исках да отпусна напрежението между прешлените и да им дам свободата да се възстановят спокойно, без да им преча с негативни мисли и притеснения. Деликатно, без насилие. В природата няма насилие. В природата тревата не расте на сила.
Тук искам да подчертая ключовата роля на подходящата нагласа. Нищо от това нямаше да се случи ако аз нямах умението да подбирам мислите си така както подбирам дрехите си сутрин. Дори стриктно да лежите върху ролера сутрин и изпълнявате целия протокол, ако главата ви е пълна с проблеми, дилеми и предстоящи трудни задачи, вероятността да се изнервите е по-голяма от тази да промените структурата на гръбнака си.
По-горе използвах думата „да си помечтая“. Искам да поговорим за това. За да имате максимална полза, представяйте си как би изглеждал живота ви когато симптомът, който днес ви мъчи, вече го няма. Какво правите? Къде се намирате? Кой е вас? Какво си говорите? Как се чувствате?
Мечтаейки си, прекарвах върху ролера толкова време, колкото тялото поиска – 5, 10, 15 минути. Не помня някога да съм успявала да заспя, но със сигурност съм се унасяла. Понякога усещах леко прищракване в шията. Интуитивно знаех, че това е много хубаво за мен.
Ръката спря да ме боли. Замених гиричките с 3-килограмови. Тръгнах на голф.
Тези дни пипнах врата си по някакъв повод и ми се видя променен, не толкова лебедов. „Това трябва да се снима“ – беше първата ми мисъл.
На следващия ден отидох в същата клиника и го направих. Бях сигурна, че имам напредък, ама чак такъв! Останах изумена от резултата. Развълнувана. Щастлива. Докторът също не можеше да повярва какво се случва. Лордозата я нямаше. „Не знам какво правите, но продължавайте. И живейте нормално“ – точно това исках да чуя.
Казано е: „Когато фактите говорят, и боговете мълчат.“ В моя случай – рентгеновите снимки говорят повече от всичко. Никоя операция не би могла да постигне такъв резултат.
Смятам, че основните фактори да хакна тялото ми са три:
- Ролерът, който създаде физически условия за осигуряване на свобода за възстановяване на прешлените.
- Времевият интервал. По никое друго време в денонощието лежането върху ролер не би донесло такъв силен резултат.
- Подборът на мисли. Биологичният интелект е велик. Когато знаем как да го използваме, стават невероятни неща.
